Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромол звъни над житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява
плаче вятъра-сбогом навеки!
Свечерява сега,свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка-и ето го краят-
извървяна е тя,извървяна...
Какво със мене ще стане,незная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих-
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко...и всичко изгубих-
няма щастие,щастие няма!

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крие удари груби.
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори,догорява,
никой извор во век не извира.
Туй,което цъфти-прецъфтява,
туй,което се ражда-умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка,
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни над житата
светозарната сребърна пяна.

Сам да бъдеш-така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно.
И най-милото-отмилява,
и най-близкото става далечно!

Много хубаво и чувствено стихотворение, но имам някои малки забележки. В шестия куплет втория стих и в последния куплет третия стих, малко нарушават ритъма. В шестия - стихът трябва да се скъси (например вместо "крие" само "е")
а в последния трябвя да се удалжи (и най- милото - "ПАК" отмилява) Извинявай за препоръките. Стихотворението е прекрасно.