Дамян Дамянов

Отивам си. Но, моля те, не страдай! 
Не се измъчвай и не се кори. 
Не си виновна ти да стигна в ада 
и огънят му жив да ме гори. 
Не си виновна ти, не си виновна! 
Виновен е светът със хорски бяс, 
със тази пяна мръсна и отровна, 
изсипана зловещо между нас. 
Виновно е навярно битието, 
което изкопа между ни ров, 
което в злоби, в сметки ни помете 
и не остави място за любов. 
Отивам си. Но ти не ме изпращай! 
Бих всичко друго преживял, освен 
разплаканите ти очи - две цеви страшни 
със два куршума - две сълзи след мен.