Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева