Ако някога усетиш, че ти липсвам,

че празно е във твоето сърце...
Повикай ме и аз при теб ще дойда,
макар и мъж - със чара на дете...

Ако някога усетиш празнината,
в която бил съм някога скатан...
Повикай ме с усмивка на устата,
и аз ще дойда тъй красив...Желан...

Ако някога усетиш болка силна,
която причинил е някой друг..
Дори за тебе да е непосилно,
повикай ме... И аз ще дойда тук...

Ако някога усетиш че не можеш,
без мен... Без моя весел смях..
Повикай ме и после посрещни ме!
То истинската обич не е грях...

....Ако усещаш вече че ти липсвам....
Повикай ме.. Аз чакам тук.. Сега...
С надежда се ослушвам в тишината..
С надежда гледам нощната луна...

Добромир Радев

Ако понякога усещам, че ми липсваш,
допирам чело до стъклото,
през прозореца се взирам,
там ме чака сигурно доброто!

Което в тебе винаги откривам,
то отразява същността ти!
Дарява във безсилието сила
и изпраща слабостта ми!