Но пак ще ти завидя, че си с мен, 
че точно ти отнела си покоя ми. 
И не във тях. От теб съм запленен. 
И моето небе ще се намери 
като завивка - мека тишина, 
в която и без думи ще ми кажеш - 
Обичам те. И някак, във очакване, сама, 
челота си до моето ще сложиш, 
очите си - до моите очи 
и там, потънала във времето, ще можеш, 
да видиш свойте неначети мечти. 
Сърцето ти до гърлото още бие, 
разложено до мен ще полетиш, 
поредната целувка ще излети 
и в миг ще се превърне във звезди.

Красимир Трифонов / sinoptic /