Живот онлайн. Живот на показ. Крещяща болна суета. Един световно тласкан отказ от всички истински неща.   Фалшиви профили... фалшиви чувства. И празни думи в някой чат. Това е то. Душевно блудство във илюзорно мамещ свят.   Компютър свети в тъмнината. И доброволно ставаш роб на разни връзки с непознати, навлезли в твоя нет-живот.   Една обвързаност лъжовна... Излъскан имидж по модел.... На снимки касичка спестовна, разменни лайк-ове със цел.   Ала стените само чуват звукът от твойта самота. С емотикон не се общува, а с хората... но в реалността.   Здравейте! Любо съм. Кажете! Ще ви изслушам ей сега! А щом умра... ме споменете... с емотиконче за тъга.