Присъда ли е, дявол да го вземе,  съдба ли е животът с две жени? Едната бавно твоя свят превзема... а другата е с теб от младини.   Едната в теб жребеца си открива... За другата си старото седло. Едната търси в теб перспектива.... а другата е с теб в добро и зло.   В едната се откриваш луд и страстен. Пред другата си грешен и смирен. С едната си на норми неподвластен. Със другата светът е подреден.   С едната сядаш в тиха пицария. А другата ти пържи ребърца. С едната си принуден да се криеш. От другата са твоите деца.   Едната има снимка с теб.... за спомен. А другата със спомените спи. Едната те желае незадомен. А другата семейството крепи.   След срещата едната си отива. А другата те чака у дома. И може би едната е щастлива... а другата - нещастна и сама.   И всеки път, когато си отиваш, за теб едната все ще е “Една”. А другата? Красива, некрасива, пред Бог остава “Твоята жена”.   Присъда ли е, дявол да го вземе или е просто мъжка суета? И има ли любов във днешно време... или е светла притча Любовта?