В тази бяла лунна тишина  кой ли свири лунната соната  и разплаква бледата луна,  и я сваля до сами стъклата?   Притвори прозореца!  Мълчи!  В долния етаж едно пиано  свири много тъжно. Не плачи!  Нищо, че навън се мръкна рано!   Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,  птиците със влюбени зеници  тихичко си дават таен знак...  Не плачи! Нали и ти си птица!...   Нищо, че тополите шумят  и раздават обич и прохлада,  а под тях прегърнати вървят  всички млади, а и ти си млада!   Не скърби, затворено сърце!  И за теб ще дойде светлината!  Чувай - долу две добри ръце  тъжно свирят Лунната соната.   Дамян Дамянов