Не те избрах. Сърцето е виновно.  То никога не иска разрешение.  Ако се влюби - влюбва се...и толкова.  Сърцата имат свое мнение.    Понякога тъжи, че теб те няма.  Заравя се и плаче... като облак.  Сълзите му са светли. Като пяна.  И да ги спра не мога... и не мога.    Понякога се караме със него.  -Не я обичай!-казвам му-Не трябва!  Но то ми се усмихва мълчаливо  и все не вярва... и не вярва...    -Ще те боли - повтарям - Не обичай!  Безумие е да го правиш!  Не знаеш ли, че обичта ранява?  Или отново просто ти се страда...   Сърцето ми не слуша...И обича.  Не се сърди, че тебе е избрало.  Не иска нищо, нищичко за обичта си.  А просто се нуждае да я дава.