За болката на мен не говори,
тя мина като ураган в душата,
на сетни части вярата разби,
останките изплаваха в тъгата.

И сетен дъх поел, вървя напред,
усмихвам се, а вътре в мене плача,
живота си описвам ред по ред,
а любовта отива си със здрача!!

Звездите ме приканват да заспя,
сърцето морно в спомени почива,
за гърлото невидима ръка,
ме стиска и със сълзи те отмивам.

Луната ми постиля светлина,
и сплел ръце, на всеки бог се моля,
за болката - не питай..тишина...
и мъката - тебе да преборя!

23.05.2015

Стефан Александров