Дамян Дамянов

Ти пак ме гледаш с ласкави очи 
и питаш пак: "Боли ли те за нея?" 
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи! 
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!" 
И аз се стапям в нежния ти глас, 
и аз забравям минали обиди. 
Но милвам теб, а мисля за оназ, 
която преди тебе си отиде. 
Тя никога не милваше така, 
тя като теб не можеше да пее, 
но аз жадувам нейната ръка 
и гледам теб, а виждам само нея! 
Ах, твоята усмивка тъй добра 
пред мен света отваря като книга, 
но обичта ти - обич на сестра - 
повярвай - за сърцето ми не стига!