Седя сам в купето-замислен и тъжен.
Към края е и този хубав,пролетен ден.
А влакът жесток бърза ли,бърза
и ти оставаш все по-далеч от мен.

Сега до мен те виждам аз
с очи от щастие заляни,
но истината е такваз,
че един от друг сме разделени!

Дали съдбата е решила
далеч един от друг да сме сега.
Нима това е форма на проврка-
на чувствата ни и на любовта!

Но знай-ще дойде ден,
когато завинаги ще си до мен.
И тогаз за нищо ценно на света
не ще със теб се разделя!

Влакът жесток бърза ли,бърза.
Завърши и тоз хубав,пролетен ден.
А аз за нашата мечта си мислех,
макар да бе далече ти от мен!

                               

tuk sam i celuvam EDIN