Бе ден за прошка-
във който всичко лошо се прощава.
Измисли някаква причина 
и при любимата отиде.

"Сгреших към тебе-вярно,знам,
и не за първи,а за сетен път.
Доверието към мен що ти таеше
изпепели се в твойта крехка плът!"

Туй нещо искаше да и го каже,
но смелост някак не събра.
Когато вече бе далеч от нея
ридаеше дълбоко за това.

Видя приятел,двама,трима,
опита се да скрие свойта скръб.
Дано поне сред тях да я забрави
и болката да притъпи във свойта гръд.

Нощта се спусна-нежна,тиха,
прозорците замираха един след друг
и може би единствен той не спеше
разкъсван от въпроси недаващи му сън.

Тогава той си клетва даде-
за нея,и за себе си дори.
Забрави ли се всичко лошо по между им
сърцето свое да и повери!