Отново тъмен мрак светът затрупа,
изви вихрушка-яростна и зла,
прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми безброй стъкла.

И свети само моята цигара,
къде си в бурята,с кого-незнам,
но нека той със някой друг да те завари...
в такава нощ е страшно да си сам!

Благородно и обично звучи стихът ти.
Писано е от човек натрупал мъдрост.
Поздравления, харесва ми!
Хубав съботен ден :):):)