Аз исках при теб да остана
за отдих и кратък покой,
обаче ти бързаше много,
ти имаше грижи безброй.

Аз казах,че адски покорно
на тебе е мойто сърце,
ти лудо разсмя се и даже
възторжено плесна с ръце.

Ти виждаше как безпределно
любовната скръб ме гори,
но пак не ми даде накрая
прощална целувка дори.

Но виж,аз не ще се застрелям
от гняв и от мъка сломен!
Подобни неща,моя драга,
и друг път са ставали с мен!

хубаво е