Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2019 23:02 - Някои трако-български личности и имена на градове
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 5554 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 11.05.2021 18:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Д. Дечев в своята „Beitrag zu den slawisch-thrakischen Sprachbeziehungen“ в „Zeitschrift fьr slawische Philologie“, Bd. IV, Heft 3/4, S. 377 ff. е показал убедително, че тракийската дума порис или порус съответства на славянската бор-ис. Например имената Mucaporis и Μουκα-βορις и Μουκα-βουρις са поставени едно до друго. След това се прави връзка между тракийските Δαλη-πορις и Δαλε-πορις със славянските лични имена Далибор, Далебор, Далабор далекобоец, Τηλε-μαχος. Хърватския цар Бор-на (Annales Regni Francorum a. 819) гърците записват като Πορνα.

            Че промяната на п и б е една особеност на българския език, вече казахме на стр. 237. Тук само ще добавим, че наред със старобългарското борь, битка, сражение стои и старобългарското пора, битка, сражение. Вследствие на това в славянския се намира боже-пор, божа война, вместо боже-бор (Дечев). Значи, славянската дума за  воювам, отбранявам започва един път с п, а друг път с б. След като установихме това, то е съвсем естествено тракийските имена Парис, Поринис да не са нищо друго освен славянските имена Борис, Борин, Борен. Същото е и със звука о, който се среща и като а. Славянското борь е във връзка със старобългарското брань, война, отбрана, руското бранити, отбранявам, защитавам, бг. брана, защитавам, отблъсквам; сравни с бг. боря, но съ-барям и миналото време съ-борих. Според това смеем да кажем, че пор-бор и пар-бар са синоними. Имайки предвид това, то ние смеем да направим връзка между имената на троянския герой Приамовия син Парис и българското Борис. Че троянското Парис е българското Борис, може да се види и от превода на това име на гръцки. Парис се нарича от гърците Αλεξ-ανδρος, отбиващ мъжете. Гръцкото αλεξω е верен превод на българското бор- или пар-, отбранявам, боря се. Изразяват ли троянците това понятие с Парис, което гърците превеждат с Алекс-андрос, то троянците са били българи, защото гръцкото αλεξ- отговаря на българското пар-, бор-. Тук трябва да се спомене, че името Парис не се  появява при гърците, а при готите-гети. Йордановият прародител се е казвал Париа (Get. L, 266).  (246) Също така името Alexandras, макар и гръцка дума, не се среща при гърците. Това име се е дало първо на троянеца Парис, а след това на различни македонски царе и представлява един превод на българското Парис или Борис. Гърците не са използвали това понятие като лично име. Тази констатация е от голямо значение за националното положение на троянците. Парис, първо, не е бил грък, защото неговото име е трябвало да бъде преведено на гръцки, за да бъде разбрано от гърците, и второ, е бил един трак-българин, защото неговото име може да се разбере само чрез българския език.

            При фригийците в Мала Азия са установени и следните думи: дада, дуда, мама, нана, тата, ата, кака, лала (H. Hirt I, 63). Българите употребяват и до днес тези думи.  Например българинът или българката наричат и днес най-старата сестра дада или кака, както и най-стария брат бат-(й)о или бачо. В руския думата дада днес се казва дядя (чичо). Нана означава леля, мома младо момиче, мама майка, ата, тата баща. Българинът нарича по-стария брат и лало. След това българинът нарича своята леля освен нана и тета лола, а баба си баба. Това не са заемки от друг език, както например смята Хирт, а твърди понятия. Според българските обичаи не е учтиво да се заговорва по-стария брат или по-старата сестра на име. Само слугите се наричат по име. Немската дума Tante стои в етимологична връзка с българската тета (леля) = деда, дада. Дуда е и женско лично име. След като тези фригийски думи се намират в българския, то това доказва, че фригите са предци на българите.

            Пергам (Pergamus) се е наричала крепостта на Троя, която е била защитавана от троянците. Това е едно тракийско име, защото то се среща само сред тракийските народи. Така се е наричала столицата на троянските мизи Pergamus, която днес се нарича Bergama. Херодот споменава един град Пергам при траките от Пиерия[1], а Птолемей при бистоните. Гърците превеждат думата пергамус с височина, възвишение: Πέργαμον παν το υψελόν, ή αχρόπολι  (Jones Lex., Tomaschek II, 17). Следователно пергамус означава връх и стои в етимологична връзка със старобългарското брегъ, рус. берегъ, връх. Тъй като думата Пергамус се обяснява само с българския език, то ние смеем, както и името Парис, да я смятаме за една българска дума.

            Троянците са живеели на азиатския бряг на Хелеспонта. Че и на отсамната страна на Хелеспонта, на полуостров Херсон, е живеело същото племе, е един твърдо установен факт. По времето (247) на цар Miltiades (518 v. Chr.) царят на Херсон е носил българското име Орол, Орел (виж стр. 241/2). Херодот споменава и едно друго българско име. Той разказва (I, 14), че фригийците, главният народ на Троя, са имали един цар на име Гордиас. Според Малала (431/2) и Теофан (135) хунският или българският цар, който е управлявал по времето на император Юстиниан I на Босфора, е носил името Гордас (Γορδας). Гордия (Γορδία) се нарича според Теофан (стр. 253 и258) и сестрата на император Маврикий, който е бил тракиец. От това се вижда, че от времето на Херодот до времето на Юстиниан I в Тракия живее един и същ народ. Херодот споменава лидийско-мизийското име Kandaules (Κανδαύλης, I, 8), а Йордан (L, 266) аланския цар Candac, а Прокопий (Bg. IV, 19) царя на утигурите Sandil, етимологично са едно и също име.

            От особено значение е, че името фриги-бриги е една българска дума. Бриги е свързано със западнобългарското бръго, източнобългарското бръзо, бърз, пръгавъ, бърз, пръкамъ, летя. Теофан (стр. 447) нарича страната на бригите Βερζιτία, т.е. страна на бръзити, или на пъргавите, разтропаните. В „Легендата за свети Димитър Солунски“ (Tougard, § 37, стр. 18) те се наричат Berzeti, Βερζητοί, а при Симоката (виж стр. 138) Barselt. Страбон ги нарича Berekynter и ги идентифицира с фригийците: Οί δε Βερέκυντες Φρυγων τι ψυλον και άπλως οί Φρύγες (469, 12). Тъй като обаче бригите са идентифицирани с фригите, то е очевидно, че вместо бриги се казва берекинти, т.е. берзити и се мислят днешните македонски бръзаци.

            След това Страбон повтаря Херодотовата мисъл, че азиатските фриги са изселилите се от Европа бриги по следния начин:

„Тъй като лидиецът Ксантус твърди,че фригите се били преселили след Троянската война от Европа и от лявата страна на Понта и Скамдриус ги бил завел там от берекинтите и от асканите.“[2]

Значи, фригите са тръгнали от страната на берекинтите към Азия. С това бригите биват наричани и берекинти, защото според другите данни на Херодот и Страбон фригите, преди да заминат за Азия, са живеели  в Македония, в страната на бригите. Когато Херодот казва, че когато бригите се прехвърлили в Азия, са си променили името на фриги, то ние не бива да вземаме това буквално, защото е необяснимо по какъв повод бригите биха променили началната съгласна на името си от б във ф. Тук ние имаме работа с едно не нарочно променяне, а с един редовен езиков процес. Гъркът произнася  (248) българското б като ф. Така напр. гр. φέρω старобг. бера, гр. φυγή старобългарското бегание и т.н. Според този закон гърците са произнасяли българското бриги като фриги. Така може да се установи, че днешните българи бръзаци са директни наследници на старите бриги-фриги и че фригите, главният народ на Троя, са били от български произход. Тук принадлежат и имената на тракийския войник Βρίγων и Βρίζενις, на дъщерята на Ziakatralis (Tomasch. II, 17). Омир споменава един тракийски певец на име Thamyris (Θάμυρις, Il. 2, 595), а Херодот знае за една масагетска царица на име Tomyris (Τόμυρις, I, 205). Йордан означава Томирис като една готско-гетска царица и я записва Thomyris и Thomiris. Ние имаме тук името на тракийския певец, предадено ни от Омир, само че с тази разлика, че а е станало по-късно о, една промяна, която е характерна за българския език, както беше разяснено по-преди. Това име се среща и по-късно при готското име Theodomir (Jord G. LII. 270). Според закона за преминаване на гръцкия Tenues в славянския към Mediae е съвсем правилно Thamyr- да стане на славянски дomir. Освен това имена, завършващи на –мир, са винаги славянски имена, така че ние и от тази гледна точка трябва да считаме за българин тракиеца Thamyris. Много интересно е и тракийското име Kotys. Един Kotys е бил цар на сапаерите, един друг - цар на одрисите (Str. 556, 331, fr. 48). Други автори споменават един тракийски цар на име Kothel (Satyrus ap. Athen. XIII, 5 p. 557d), когото Йордан (Get. X) нарича Gothil и Gudila. А в „Житието на св. Методий” (VIII) става дума за един славянски княз в Панония на име Коцел, когото Константин Багрянородни (Konst. Porphyrog., de adm. imp. 145) нарича Kotzil, Κοτζίλις. С това се доказва, че името на славянския княз Коцел е едно гетско име, и обратното, че гетските имена Котис, Котел, Гудил са славянски имена.

Херодот (VII, 22) и Тукидид (IV, 109) споменават на Атос един град Thyssos (Θύσσος), което се среща отново в името Thyssa-getae, Θυσσα-γέται (Her. IV, 123). Същото е и с името Singus, отново на Егейско море в Македония (Strab. 330, fr. 31), и Singi-dunum, днес Белград.

            Херодот споменава и един град Тиродица в страната на перинтите. За да докара храни, персийският цар Ксеркс строи един мост над река Стримон. След това той изпратил хора, едни към Тиродица в страната на перинтите, а други към Македония и т.н.[3]

Перин се нарича днес планината, преминаваща източно от река Стримон, Перник е един град в областта на изворите на Стримон, недалеч от (249) Сардика (София). Самата река Стримон извира от планината Витоша при София. Съществуват свидетелства, от които се вижда, че перинтите са живеели по протежение на река Стримон и че тяхното племе е обитавало и платото на Сардика. Персийците е трябвало да преминат над Стримон, за да достигнат в страната на перинтците.

            Сега, къде се е намирала Tyrodiza?

            Днешната София се е наричала в началото на Средновековието Сардика и Сердика. В старобългарската литература е записана под името Средьць (собствено ср(й)адьсь). В Сре-дьц-ь ние имаме окончанията -дик и -диц на тракийските имена на градове, което се среща и в Tyro-diz-a. Чрез еднаквите окончания Tyrodiza много лесно се свързва със Средьць. Разликата в тези думи се състои само в първите срички, които трябва да бъдат изследвани дали те изразяват различни понятия, или са етимологично сродни думи, имащи еднакъв смисъл. Разликата се състои само в това, че едната дума започва с т, а другата със с. И двете са дентални, едната е Tenuis, а другата Spirans. Това са различни изговаряния на една и съща дума, тъй като византийският император Василий II нарича Средьць Triaditza (Τριάδιτζα) (ErlaЯ vom Jahre 1020 ьber Bulgarien Byz. Zeitschrift Bd. II, S. 42/3). Това значи, че с в ср(й)адьсь се е произнасяло по-рано като т (Triadic) и че това е  Херодотовата  Тyroditza.

Сердика [лат. sera (резе на врата), фр. serrer (окръжавам)] се намира в средата на едно плато, което е обкръжено от венец от планини, и както изглежда, е получила името си от това, тъй като на старопруски ограда се нарича sardis, сродно с литовското zafdis (розова градина), gardas (ограда, препятствие), гот. gards (двор, къща) и старобългарското градъ (крепост, укрепен град) и гръдь (гръден кош).

            Понятието твърд се изразява на старобг. с думата твръ-дъ, а понятието крепост  с думата твръ-дини, твръ-дица и това е и Τυρо-διζα.

            Тъй като понякога т се променя на с, като напр. τίθημι, старобг.

седа (седя), гр. Τυρός (сирене), старобг. сиръ (сирене) и тваро-гъ (сгъстено мляко), така и тук Тиродица е станало Сриадец. От всичко излиза, че Херодотовата Tyro-diza е българската Твръ-дица, т.е. това е една българска дума и това идва да ни каже, че Херодотовите българи са живеели на река Струма и в планината Витоша. Във Витиня се споменава град Дра-дица (Δρα-διζα, συγγένεια Δραδι-ζανων), Tomaschek II, 73), след това Τυρι-στατα (Tom. 75) и българската крепост в Македония Τυρισσα (Tom. 75).

Интересно тук е обстоятелството, че Сардика се записва и като Сердика, с което се доказва разликата в българските диалекти. Главната разлика между източно- (250) и западнобългарския е, че в източнобългарския западнобългарското е в корените първо се е изразявало с а, а по-късно с я. Така западният българин казва млеко, а и млако, а източният българин йотира а-то и казва мляко. Сравни тук със западнобг. седамъ, рус. садити, източнобг. сядамъ; бг. пет, чешки пат, рус. пят. Според закона на българския език Сердика е известна и като Сардика и Триадица. Според тази особеност на българския език ние четем на българските епиграфски паметници, че българските царе са се титулували ту като κανες (Маломир), ту като κανας (Омуртаг). Канез и каназ е старобългарското кънезъ, което според българските диалекти се пише ту като к(ъ)нез, ту като к(ъ)наз, рус. княз. Следователно тези разлики в диалектите са стари и показват, че промените между Сардика и Сердика са знак на българските диалектни разлики, така че ние и от тази гледна точка трябва да смятаме Сардика като българска дума.

Докато ние чрез такива свидетелства можем да заключаваме косвено, че Тракия е населявана от българи, то Прокопий между другото споменава замъка Бугарама в областта на Сардика, където самото име на българите бива изразено. Замъкът Бугарама се е намирал южно от Сардика (София), където днес се намира село Вакарел (виж стр. 25).

Прокопий споменава в областта на Бугарама също и мястото Брегедава, Бор-брега и др. (Βουγαραμα, Βρεγεδαβα, Βορβρεγα и др., de aed. IV, 4, 31) и малко по-нататък в областта на Ниш Миларека (Μιλλαρεκα, Procop. de aed. IV.) Това са български думи. От планината Хемус между Сардика и Ниш извира река Цибрица, която старите автори наричат Kebros, Kiabros, Kiambros (Κεβρος, Κιαβρος, Κιαμβρος). Както на Kebros и Kiabros така и на Σαβιροι (Prise. 158) и Σεβερεις (Theoph. 359) разпознаваме българските диалектни разлики.

Страбон нарича кебрените тракийци (οι Κεβρηνιοι Θρακες, 591, 21), като той по-нататък (596, 33) ги означава като троянски народ.

            Много интересно е и името Βραρ-κεδον в окръг Ниш (Proc., aed. IV, 4, ed. Haury p. 122). Brar = старобг. братръ (брат) ; kendo = старобг. чедо (дете). Brar-kedon означава следователно „братско дете“. Следователно всички имена с наставка -kent са българки имена. Например Βουρ-κεντιος Βεσσος το γενος (Proc. II, 26). Също така Mar(i)-kentios, Rabokentus, Tri-kentus и др. (Tomaschek II, 2, S. 46). Важно е също името на мястото Βρατζιστα, днеска Враца, след това Stramentia (Στραμεντια) (Proc. de aed. IV, 4). Това е българското стръмно и Bredд (Βρεδαι) (Proc. de aed.IV, H, 122) е българското бродъ (πορος) (планински път или проход), Berzana (бързата) в Дардания (Proc. de aed. IV, 4), Bylazora (бяла зора, бял изгрев), на Axios, споменато още при Полибий (V, 97). (251)

Днешният български град Пловдив се е наричал в миналото Пулпудева; той е престроен от император Филип Араб (244-249) и поради това е бил наречен Philippopolis (Jordan., Romana 37). От това време, тоест от 245 г. този град се нарича в гръцките и латинските хроники само Philippopolis. Българите обаче са запазили старото име, тъй като Пловдив е старото Пулпудева; само че променливата пред гласната е отделена. Ако българите-славяни са дошли в Тракия едва през седмото столетие след Христа, както се преподава днес, то те биха взели официално името Philippopolis. Тъй като те обаче наричат този град Пловдив, то това показва, че те са живели в този град преди неговото преименуване[4]. Същото е и с името Цари-град (Цезар-град), който е възникнал още през четвъртото столетие, когато управлявали цезарите. Това не е заета дума, защото гърците не са наричали никога Константинопол Цезарополис.

            Страбон съобщава, че град Месембрия на егейския бряг на Тракия, източно от днешната Кавала, по-рано се е наричал Менебриа, град на Менас, който е построил този град, тъй като бриа означава на тракийски език град[5]. Значението на бриа изложихме на стр. 203. Тук само ще споменем, че първите две срички в Менебриа представят старобългарския родителен падеж. Страбон превежда съвсем правилно тази дума, като казва, че Месембриа означава „град на Менас“. Същото е със Селимбриа, тъй като Страбон продължава: „както се е наричал и градът на Селис Селимбриа и както Аенус някога се е наричал Поли(м)брия“.[6] Също и тук имаме един не гръцки, а български родителен падеж. Българските имена не завършват в родителен падеж само на е, но и на ен и ин, напр. западният българин казва Петр-ин, Стоян-ин, т.е. на Петър, на Стоян и т.н. След това българинът казва дърв-ен стол, вин-ен оцет, свил-ен плат (копринен плат) и т.н. Вследствие на това градът на Селис се нарича Селим- (Селин)-бриа. Много по-важно е, че Аенус се е наричал в миналото Полтимбиа, защото полт, русс. болото, бг. блато, една българска дума. Църковният историк Сократ (V в.) записва този град Plotinupols (Πλωτινουπολις, VII, 36, 17). Тук според закона на старобългарския неустойчивият звук е излязъл преди гласната, какъвто е и случаят с Pulpi-deva (Pulpideva = Plovdiv). Plotin-polis, значи е Blaten- или (252) Блатин - (блато)-град. Плотинополис се е намирал в блатата на Марица. Златоустий споменава в едно писмо от Кукуш един готски, т.е. гетски епископ на име Унила. Това е една българска дума, старобг. унилъ значи безгрижен.

            Измежду одриските царе Страбон споменава един на име Бери-садес (Βηρισάδης, Str. 33r. fr. 48). Това е една типична българска дума: бер-и е сродно с гръцкото φέρω и означава събирам (реколтата)[7]. Сад е старобг. садъ (семе, урожай). Берисад означава следователно „събирач на урожая, на реколтата“, също както и Берислав означава „събирач-слава“. Може да се преведе и с носител на реколтата и на славата. Тук принадлежи и името Παιρι-σάδης, Παρι-σάδης от петимата босфорски князе от рода на Спартокъл (Latyscheff II, p. XVIIIff., Tomaschek II, 48). Ketri в името Κετρί-πορις  (бизалтска и синтска династия), Κεδρή-πολις (трак. войник), Κεδρо-πολις (Tomaschek II, 48) е българското четири.

Берисад, Орол, Горд, Парис и др. са безупречни свидетелства за това, че старите траки са предците на днешните българи.


[1] Παραμειψάμενος δέ ό Ξέρξης τήν εiρημένην δεύτερα τούτων παραμείβετο τείχεα τά Πιέρων, των ενί. Φάγρης εστί ούνομα καί ετέρψ Πέργαμος. Herod . VII, 112.

[2] ό μέν γάρ Ξάνθος ό Λυδός μετά τά Τρωικά φησιν έλθείν τούς Φρύγας έκ τής Εύρωπης καί τών άριστερών τοϋ Πόντου, άγαγείν δ" αύτούς Σκαμάνδριον εκ Βερεκύντων καί "Ασκανίας.p. 680, c. 29. Ovid., Ib. 505.

[3] ...προσετέτακτο καί τόν Στρυμόνα ποταμόν ζεύξαντας γεφυρώσαι... οί δέ ές Τυρόδιζαν τήν Περινθων, δέ ές Δορίσκον, δέ ές Ήιόνα τήν έπί Στρυμόνι, δέ ές Μακεδονίην διατεταγμένοι. Herod. VII, 24- 25.

[4] Градът Пулпи-дева се е намирал по-рано на река Марица между няколко издигащи се хълма, където те са били изложени на наводнения, тъй като плов- или плув- е българското плува. Значи, градът е плувал във вода и император Филип го е преместил от низините на хълмовете.

[5] είτα Μεσημβρία. Μεγαρέων άποικος, πρότερον δέ Μενεβρία, οιον Μένα πόλις, τοϋ κτίσαντος Μένα καλουμένου, τής δέ πόλεως βρίας καλουμένης θρακιστί. 319.

[6] ώς καί ή τοϋ Σηλυος πόλις Σηλυμβρία προσηγόρευται, ητε Αινος Πολτυμβρία ποτέ ωνομάζετο. Str. VII, VI, 1, 319.

[7]

Напр. бера круши, ябълки, грозде.
 

Това е извадка от книгата:

Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364, Цена 25 лв.

https://www.book.store.bg/p231301/istoria-na-bylgarite-i-na-drugite-iuzhni-slaviani-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/istoriya-na-balgarite-i-na-drugite-yuzhni-slavyani.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=49164#%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D2%91%D0%A1%D0%82%D0%A1%D1%93%D0%A0%D1%96%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%8B%D0%A0%C2%B6%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91

image
Други книги на този издател:

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
image

 












Гласувай:
7


Вълнообразно


1. krumbelosvet - Крайно интересно
09.12.2019 00:53
И с бъдеще
цитирай
2. dobrodan - А пише ли нещо доктор Ганчо за това по-надолу?
09.12.2019 20:21
Когато Монджук поискал подкрепление от Куриджак, той взел от Табън 100 000-ди барсили и потеглил с тях към Булгар-Бистя (Букурещ). Никой не посмял да препречи пътя на барсилите и Монджук станал кансюбиги на Хунска България. Самият Монджук бил благороден човек и не искал власт на всяка цена, но жена му - сестрата на главния римски пълководец Хайджи (Аеций) го принудила да вземе трона от страх за живота им.
Шейх Мохамед-Гали (той е поетът Кул Гали!) в своята "Хон китаб" - (Книга за хуните) пише, че по негово време в Италия се наброявали около 300 български селища. "Например край Булунгар (Болоня) е селището Булгари, край Буляркен (Флоренция) е аулът Булгарай, до Берен (Верона) е Булгарил, до Рамай (Равена) се намират селищата Ямле Булгар и Ляки Булгар; близо до Турун-Уба (Торино) са селищата Бани Булгар, Нар Булгар и Карин Булгар; до Май-Алан (Милано) са аулите Сармади Булгар, Молла Булгар, Саръ Булгар, Мен Булгар... Към това можем да добавим и немалко готски и лангобардски селища, много от които също се наричат Булгар - готите и особено лангобардите харесват да се наричат българи. В тази връзка ще отбележа, че двете готски поселения край Рамай (Равена) и Май-Алан (Милано) носят имената Сюкарай-Булгар (Редови Българин) и Худ Булгар (Готски Българин)...
... младия Туки и той се държал като господар на областта Бургас. Той разширил границите на тази област, като включил в нея Алип-Бурджан (Швейцария) с центрове основаните от него градове Алип-Булгар (Берн) и Щен-Булгар ("Истински Българин", днешна Женева). Освен това Туки основал в Байгар (Бавария) градовете Улу-Булгарчин (Мюнхен) и Булгарчин (Бургхаузен) малко по-източно от него, на река Рънджа (Рейн) вдигнал града Рънджа-Булгар. Карадан обаче наредил Алип-Булгар да бъде наречен Алип-Барин (Берн), Щен-Булгар да се нарича Щен-Уба (Женева), Улу-Булгарчин да носи името Менкент (Мюнхен), Булгарчин да бъде Бурхаз (Булгар върху-хълма), Рънджа-Булгар да се нарича Менкай (Българско гнездо, днес Манхайм).
Траки щото, повярвах.
цитирай
3. vled - БРИГИ
09.12.2019 23:13
Теренът на думичките е много хлъзгав и човек може лесно да се подхлъзне!
БРИГИТЕ са споменати първо от Херодот, който ги асоциира с фригите, твърдейки, че СПОРЕД МАКЕДОНИТЕ Бригите сменили името си на Фриги след мигрирането им в Мала Азия.
Херодот е писал и приказки, и доста съмнителни неща като: „траките се завивали през зимата с ушите си” (това ми е казано от един професионален историк и археолог, не вярвам да си е правил шега). Страбон и Стефан Византийски явно са преписвали от него, както става и днес и тук отново изниква въпросът - доколко и на кого да вярваме?
Бригите са живели по западното крайбрежие на Балканите и са едно от 103 те тракийски племена. Името им идва от тракийската дума БРЯГ. Как и дали е вярно, че са прелетели на около 2000 км. в Мала Азия като Фриги и защо да го правят?

Трябва да питаме македоните, а не Херодот…











цитирай
4. vled - ФРИГИ
09.12.2019 23:20
ФРИГИТЕ пък са загадка, защото те са нещо особено – хем са траки, хем са гърци. Същото важи и за Пеласгите. Защо? Как да ги определим? Много просто - по името на бога.
Навсякъде в Палеолексикона, името на бога на Фригите е ZEUS, т.е.ЗЕВС, за който знаем, че не е тракийски, а гръцки бог.


ziu / zia
Meaning god

See also Phrygian: ‘Zeus’
Linear B: di-wo ‘Zeus’
Linear B: di-we ‘Zeus’
Phrygian: gods’
Lydian: ciw- ‘god’
Cypriot Syllabic Script: ti-wo ‘Zeus’
Proto-Indo-European: *deiwós ‘god’
Hittite: ši-i-ú-uš ‘god’

Synonyms
desa(s)

От друга страна знаем за фригийския бог на светлината БАГАЙОС, който пряко кореспондира с тракийския БОГ/БАГ (БАКхус)???
Друга заблуда е писмеността на Фригите. Ако беше тракийска тя би трябвало да се разпространи сред всички тракийски племена, а това изобщо не е така.
И още нещо - ако Фригите бяха тракийско племе защо Страбон ги разграничава:
„Също, както във всички други отношения атиняните продължават да бъдат гостоприемни към чужди неща, така е и в почитанието им към боговете; защото те са приемали радушно толкова много чужди култове, че били усмивани заради това от комиците; и между тях са тракийските и фригийските ритуали.”

Трудно е да се каже дали Фриги или Пеласги са тракийски племена, за мен по-скоро не, а и това не е толкова важно. Важното е, че най-вероятно Траките са най-древния народ, праотци на всички индоевропейци и основатели на индоевропейската цивилизация!
Фриги и Пеласги са били в периферията на тракийския ареал и вероятно са контактната зона между траките и групите от хора, които в древността се отделят от тях, разселват се по света и постепенно създават свои езици, самоназвания, култура, бит и вярвания, различни от тези на траките!

цитирай
5. get - До 3. 4. vled - Щом ФРИГИйския "хлъзгав" - защо тогава ТРЪГВАТЕ с пимери от СЪЩИЯТ лексикален терен?
10.12.2019 09:52
Казвате:
1.
Phrygian: ‘Zeus’ - не бил фригийски ? Ами това просто е гръцкото предаване на ФРИГИЙСКАТА ДУМА - за ЖИВО/Зи(у/в)с ... което в санкрит звучи: Шива-Жив, Шава(щ)!
2. А следното: di-we е синонимна на Дею ... което е напълно разбираемо - ако обърнете внимание на съчетанието Деу/ю + епитета Ликайос? Като за второто ЛИКАЙОС северно-африканските и късни преселенци в Пелопонес и Атика ЯВЯВАЩИ СЕ ПРЕДЦИ НА ГЪРЦИТЕ - нямат разумно обяснение(тъй като е от преди тях) ТА ГО ПРЕВЕЖДАТ - КУЧЕШКИ ... а то на практика е ЛЪЧИСТ + първата част ДЕЮ = Светъл Ден!
3.
Забравихте да споменете легендата описана от Херодот: Кой език е по-стар? Египетския или Фригийски?
При който експеримент фараона Псаметих стига до извода, че ФРИГИЙСКИЯ Е ПО-СТАР ОТ ДВАТА ЕЗИКА!
Това става на база документираната фригийска дума БЕКОС - производни от която и до момента съществуват в българския език!
Под формата на глагола ПЕКА и съществителното ПИТкА ... в италиански останало като ПИЦА ... в английски, като пека:БЕЙК+ъ/Ар=пекар, може да прибавите след Бейк и ролс :)) !

Във връзка с горното и ЧЕ ФРИГИЙСКИЯ НЕ Е ПЕРИФЕРЕН, А се явява неотделима ЧАСТ ОТ ОБЩИЯТ ЕЗИКОВ И КУЛТУРЕН МАСИВ НА ПАЛЕО-БАЛКАНСКОТО, ПО-СТАРО и НЕГРЪЦКО НАСЕЛЕНИЕ ... мога да ви обяснявам и подкрепя С още примери, при нужда!

Бъдете здрав!
цитирай
6. vled - ZEUS/ЗЕВС
10.12.2019 12:00
Точно обратното!
И за лаиците ZEUS/ЗЕВС и ШИВА са богове на гърци и индийци, но не и на Траки!
Богът на траките е БАГ/БАКХ (БОГ) и със сигурност посоченото от вас БЕКОС е също името на бога, защото и Египтяни и Фриги като всички индоевропейци са потомци на Траките.

цитирай
7. historybg2018 - Здравейте Добродан, Благодаря Ви за коментара! 1
10.12.2019 14:18
Аз също съм се занимавал с няколкото книги на автори от България на Волга и многократно съм си поставял следния въпрос: Това са хроники писани межди 10 и 14 век, тоест късни хроники. В този случай, когато описват стари събития, имали ли съвпадения със известните стари автори? Систематичната проверка на това сигурно ще занимава учения свят в бъдеще. Aз се постарах да проверя две неща свързани с Кубрат. Резултата е положителен и публикуван в
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book.store/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
в главата за Кубрат. Що се отнася до огромната информация която сте поствали и вашия въпрос, мога да кажа следното. Ценов публикува огромна информация за хунския период на нашата история, като продължение на първия том на Кръстевич
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.
https://www.book.store/p188433/bylgarska-istoria-tom-1-bylgarska-istoria-pod-imeto-na-hunite-gavril-krystevich.html

и от там, пък и от самите оригинални източници се вижда, че Муенджук (или Манджук) е бил баща на Атила, но за връзката между експанзията на Баламбер (Маламир) през 378 г. и победата им над Остроготите и Миенджук не съм намерил досега нищо.
цитирай
8. historybg2018 - Здравейте Добродан, Благодаря Ви за коментара! 2
10.12.2019 14:19
За Аеций Кръстевич и Ценов са извлекли много информация от старите автори (напр. Григорий Турски, Йордан и др.), знае се, че е „нашенец“, знае се, че е бил дълго време заложник при хуните, че е докарал 60 000 хуни за помощ, но другия „нашенец“ Аспар успял да го изпревари при поставянето на западния император, знае се, че той е издал официално разрешение на хуните да замет областите по горното течение на Драва и Сава, но за тази родствена връзка научавам от Вас (което разбира се е много интересно). За основаване на градове в Европа от преселници от Балканите имаме много сведения при старите автори, пък и имената на градовете, които анализира Ценов в друг свой труд, говорят за това. Спиридон Габровски също дава сведения, но трудно се намират други източници за съпоставка. Във всеки случай, задълбочения изследовател ще намери откъслечно много паралели между „Булгар тарихи“ и „Джагфар тарихи“ и старите автори, но интересния въпрос е откъде са черпили тези късни автори своите сведения, къде са техните източници.
Бъдете здрав и любопитен!
цитирай
9. dobrodan - Похвално е, че търсите, но българите не са само в Тракия :),
10.12.2019 21:47
специално за Хунска България мога отсега да кажа, че ефталитите не са тези, които дават името "хуни", съжалявам. По-скоро хуни са ги нарекли на база общата държава с хун-ну, оставям въпроса все пак за открит.
Някои от летописите са започнати далеч преди десети век, допълвани са, стопроцентово съм сигурен и за веща чужда ръчица да е пипала на места... няма как да го докажем на първо време това.
За всичко това пише в "Берсала тарих", Переяславския летопис на царя на Дунавска България Джан Данияр (Иван Владислав, 1015 - 1018 г.), впоследствие продължена и завършена от Халим Кара-Булгари (Черниговский)... Данияр също пише, че при царуването на Себер Хуно-Българската държава подчинила всички страни на света освен Персия. Дори целият Хин (Китай) за пръв път здраво влязъл в състава на Велика България с името Бугил (Северен Вей) - или Българска Земя на китайски: китайците наричат българите "буга" или "булавъш". Това станало възможно, защото Себер прехвърлил на помощ на хуно-българското племе тубас или тубгач (табгач, тоба) три тумена кашански (кушански) масагети-абари. След това главатарят на киргиз-тобасите Куян Тубас (Тоба Гуй) взел целия Хин и го направил свое българско царство Бугил - андашлък на Хунска България.
Същата година император Чалап Азан назначил Бояр-къз за наместничка на Сибир и Българската област. Красива, но ведно с това решителна, властна и коварна, Бояр-къз се отказала от преговори с Персия и се стремяла към сближаване с Византия. Повечето време тя обичала да прекарва в Ардан или Руджан-Булгар (Велики Булгар на Волга) при искрено обичащите я иделски българи-буртаси, джирци (сирийци), аряки (арменци) и сибирски българи - ищяк или ацтеки (до днес българите от Казан казват "биляр", "ищяк", а тези от Рибната слобода - "буляр", "астек" и т. н.). Секретарите й от буртасите, сирийците и арменците съставяли от нейно име послания към владетелите на Ромея, Персия, Китай и Индия, а сириецът Бурджан Халиб правел кратки годишни записи на по-важните събития. ТРАКИ?
P. S. Бояр-къз е Боарикс :):):) при утвърдените стари прочути и всезнаещи европейски автори... Австрийците са изгорили всичко намерено в Трансилвания, написано на стария ни език. Е, каквото могли - това направили. Като са тръгнали да отричат произхода си, трябвало е да действат последователно и методично - малко не им се е получило за щастие. Европа? Иберо-авар Уба!
цитирай
10. historybg2018 - Привет г-н Добърдан! „Нека оставим църквата там където си е“, както казват немците.
11.12.2019 00:28
Организаторите на нашата модерна държава, европейските хуни, нямат нищо общо с китайските хунн-ну. Този въпрос е изяснен от Рьорих, виж: Какво общо имат "китайските" хунну с европейските хуни?
http://historybg2018.blog/history/2018/03/11/kakvo-obshto-imat-quot-kitaiskite-quot-hunnu-s-evropeiskite-.1598265

Грешката на Дегин, възприета от нашия историк Съсълов, беше отлично обяснена от Кръстевич преди 150 г., виж: Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.
https://www.book.store/p188433/bylgarska-istoria-tom-1-bylgarska-istoria-pod-imeto-na-hunite-gavril-krystevich.html

А що се отнася до възпятата от вас Боарикс, тя е много добре описана от старите европейски автори (скъсването с Персия, избиването на отряд от 20 000 войници отиващи като наемници в Персия, флирта с Юстиниан и съюзяването с Източната римска империя и поставяне в услуга на нейните 100 000 войници. За това вижте

глава „6.8.4.4 Коя е царица Боа“ в Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book.store/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
Всичко хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959970
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031