2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Случвало ли ви се е да почувствате времето събрано в допира на ръцете ви, в срещата на очите ви, в момента, в който дъха и на двама ви спира... Сърцето ви долавя ритъма на другото сърце и бие заедно с него... и за него...
Случвало ви се е да усещате потока на енергията, която струи от вас, протича от другото тяло, превръща се в светлина и се връща обратно в сърцето ви, за да го зареди с топлина и да подхрани ритъма му...
Случвало ви се е да разбирате някой друг човек по-добре, отколкото разбирате себе си - сякаш сте били там във всяка негова радост и болка, сякаш чувствате сълзите ми по собственото си лице и изпитвате радостта му през собствената си усмивка... Случвало ли ви се е да виждате времето през самото време – там където то няма граници и няма предел... където живота е само едно пътуване което прави светлината по-ярка и любовта по-силна...
Ако ви се е случвало, какво направихте? Как продължихте да живеете – променихте ли се, избягахте ли, забравихте ли? Или се вкопчихте в него със страх да не го загубите? Или го оставихте да живее без да го грабите и да се опитвате да го управлявате? И когато това се случи какво си помислихте? Уплашихте ли се?
Питахте ли защо се случва? Защо се случва сега? Момента не е подходящия, нали? И времето не е правилното? Когато се случи, разбираме смисъла – на живота като кратък преход, на любовта като вечна сила, на времето като безпределен миг...
Разбираме, че щастието не е това което държим в ръцете си, а това което любовта ни показва и това, което избираме да намерим... Понякога обличаме живота си в цветните дрехи на обществените разбирания за щастие – учим, правим кариера, изкарваме пари, търсим любов, намираме любов, създаваме семейство, раждаме деца, оглеждаме деца и ги възпитаваме да обличат живота в същите тези дрехи... те растат, учат, работят, печелят, влюбват се, обвързват се, женят се, раждат деца....
Дрехите на живота ни обаче с времето се поизносват, появяват се първите дупчици, изтъняват и застудява с тях... поглеждаме около нас и виждаме чуждите нови дрешки и им завиждаме за тях... Понякога ни се иска да подменим дрехите... и го правим, но те отново се протъркват... и така до следващата смяна... Но когато любовта, за която ви разказвам ви се случи, щастието идва при вас съвсем голо – разсъблечено от всякакви илюзии и имитации, отрекло фалшивата отдаденост, смело разкриващо своята чиста, невинна и проста голота...
Познахте го, нали? Всъщност всеки от нас го е виждал в живота си, но не го е познавал... Виждали сте го, когато сте били деца и сте тичали безгрижно по зелената поляна, когато сте поглеждали небето и сте вдишвали полъха на вятъра, когато сте спирали за да погледате малките котета, играещи в тревата, когато сте се потапяли в морската вода и сте се сливали със синята шир, когато сте подавали някому ръка, когато сте давали обич и топлота на другите, когато сте избърсвали нечия сълза и сте целували болката на друг...
Не сте го познавали и не сте го разбирали, но сте го имали... Когато това ви се случи, когато щастието дойде при вас, то отваря сърцата ви за да видите света отново – като деца гледащи снежинките на първия сняг... Това което съблича щастието ни е любовта.
И така - случвало ли ви се е тя да ви намери и да я почувствате? Ако ви се случи може и света да вижда вашето щастие облечено в същите дрехи, както преди, но за вас то ще крачи голо и истинско, защото ще сте намери истината за самите себе си...
Случвало ви се е?... Пожелавам ви го...
Ще ви се случи - просто отворете вратите на сърцата си за него и не се страхувайте...